Постоянният глад за кадри и високите за българския стандарт възнаграждения създават непрестанен интерес към програмирането. Някои от кандидат-програмистите тепърва навлизат на пазара на труда, но други вече са прекарали няколко години в друга професия, но искат да се преквалифицират и да сменят попрището. Как се става програмист разказва пред камерата на Money.bg Мартин Вешев, мениджър "Технологични обучения" в българската Телерик Академия.

Самата Телерик Академия съществува от 10 години, като първоначално започва работа като част от компанията Телерик (придобита през 2014 г. от американската Progress срещу внушителните за България $260 млн.). От 2017 г. академията работи самостоятелно и е партньор на над 80 компании в бранша, за които подготвя кадри. "Мога да твърдя, че почти във всяка една голяма компания, не само в България, има кадри на Телерик Академия", казва Вешев.

За десетилетие през класните стаи на Телерик Академия са преминали над 16 хил. души. - а добрата новина за всеки, който иска да смени професията си, е, че процентът на реализация е 100 процента. "Някои веднага започват да се занимават с програмиране, а други преминават през позиции като DevOp, QA", посочва той.

Какви хора решават да се занимават с програмиране?

Оказва се, че не може да бъде направен обобщен профил на тези, които искат да сменят професията си и да започнат да се занимават с програмиране. Едни току-що са завършили средното си образование, а други вече са работили 5-10 години в своята сфера, достигнали са някаква позиция, но решават, че искат да сменят попрището, разказва Вешев. "Имаме най-различни хора, като икономисти, счетоводители, строителни инженери, хора, които са се занимавали под някаква форма с нещо в IT сектора, но не е било програмиране и всъщност решават да се преквалифицират във времето, тъй като или им харесва да се заемат с нещо по-предизвикателно в тази професия", посочва той.

Средната възраст на групите е 25-30 г., но понякога има и големи разлики. "Имали сме курсисти, които са на 18 г., имали сме такива, които са на над 50 г. Най-възрастният ни курсист до момента е бил на 65 г.", казва Вешев.

Кой може да стане програмист

Ако желаете да се занимавате с програмиране, но нямате опит, не трябва да губите надежда. "Смея да твърдя, че всеки може стане програмист, стига да има желание за развитие и желание за учене. Това е едно от най-важните неща - мотивацията на хората", уверен е Вешев.

Курсовете продължават шест месеца и обучаващите се прекарват по 4 часа всеки работен ден. "Не са само сесии, а възможно най-много практика", посочва Вешев. Телерик Академия се старае да даде на курсистите и т. нар. "меки знания". Обучаващи са хора с дългогодишен опит в индустрията, които днес се занимават с обучение на пълен работен ден.

Мотивацията и обучението в академията са помогнали на редица курсисти да достигнат до високи позиции в IT сектора. Някои от тях дори са основали успешни собствени компании, разказва Вешев. "Най-много са случаите на хора, които са заминали в чужбина и са натрупали опит и след това са решили да върнат този опит в България, докарвайки конкретната компания в България и отваряйки развоен център тук при нас", посочва той. И допълва, че 97% от завършилите академията остават в България.

Един пример е Живка Игнатова, която завършва счетоводство, но след това решава да се захване с програмиране и вече работи в гиганта VMWare. "Преди да се запиша в Телерик съм работила в администрация и образованието ми е свързано с икономика и счетоводство. Като цяло не съм се занимава с IT и програмиране по никакъв начин. Взех решението поради факта, че след като завърших бакалавър счетоводство, прецених, че това не е нещо, което ме кара да се чувствам добре, не ми е интересно и прецених, че не е и най-перспективната професия, която бих могла да захвана", казва тя.

По думите ѝ, трудностите не са големи, но е важно човек да има желание. "Трябва да положиш усилия, да се постараеш, да вложиш време и енергия, останалото ще дойде рано или късно", категорична е тя.